Паметник на свободата (Шипка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Паметник на свободата (Шипка).

Паметникът на свободата на връх „Свети Никола“ до прохода Шипка

Паметникът на свободата (също Паметник на Шипка) е монументален паметник на връх Свети Никола. Издигнат е с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се провели решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“.

История на паметника[редактиране | редактиране на кода]

Въздушна снимка на паметника преди неговото завършване (към края на 20-те години на XX в.).

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г.[1]:стр. 3, а изграждането му завършва през 1930 г.[1]:стр. 16[2]:стр. 141 На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от държавния глава цар Борис III.[1]:стр. 19[2]:стр. 141 – 154

През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.

Експозиция в паметника с картината на руския художник Алексей Попов „Защитата на Орлово гнездо (Шипка)“

Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г.[2]:стр. 118 – 122 Самият строеж започва през есента на същата година[1]:стр. 3 под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков).[1]:стр. 5 Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от арх. Генчо Скордев. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Поповско.[3] През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговият лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г.

Според първоначалния проект месинговият лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.[1]:стр. 16

Разпространена е версия, че мястото на въпросната фигура е било променено по политически причини – нейното поставяне върху паметника щяло да бъде възприето от съседните държави като предизвикателство, особено в случай че лъвът гледа в съответната посока. Румънското правителство било протестирало срещу избор на посоката север, тъй като съзирало някакви подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия били възразявали срещу посоките юг и запад (по тази причина от двете възможни посоки при поставянето на лъва на сегашното му място – западната и източната – била избрана втората).[4] Версия от такъв характер е окачествена в [5] като легенда.

Паметникът представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен месингов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, тегло около 12 т и сглобен от 53 отделни парчета, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама към върха Шипка и околността.

Мраморният саркофаг, в който се пазят част от костите на войниците

Предистория на събитията[редактиране | редактиране на кода]

Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части Първа битка при Шипка, решителните боеве 9 – 11 август 1877 г. Втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка.

Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI орловски пехотен полк и XXXV брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войници и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

Културно значение[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Свободата през зимата

Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места в България, една от най-големите туристически забележителности.

Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.

На 3 март 2003 г. честванията на 125-годишнината от Освобождението на България от Османско владичество са посетени от президента на Русия, Владимир Путин, по покана на българския му колега Георги Първанов.

Историческа възстановка[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Скордев, Генчо. Изграждането на Паметника на свободата на връх Столетов. София, Съюз на архитектите в България, 1980.
  2. а б в Мойсеев, Мойсей. Градеж от кости, обич и камък. Велико Търново, Абагар, 2002.
  3. Създателят на „Шипка“ Пеньо Бомбето умира непризнат. Дори не го канят на откриването
  4. История на Паметника Шипка // Архивиран от оригинала на 2021-06-08. Посетен на 2021-06-08.
  5. 80 години величие: Защо лъвът е върху корниза на Паметника на свободата?