Флора и фауна
Драгоманското блато
Драгоманското блато лежи на дъното на безотточна котловина, намираща се на около 1 км североизточно от гр. Драгоман (вдясно от пътя Драгоман — с. Голямо Малово) Надморската височина на блатото е 701 м и при пролетното пълноводие заема територия от около 400 ха. На север от него се издига стръмното варовиково възвишение Чепън, а на юг са полегатите склонове на хълма Три уши. Днес, Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона във България. Пъстрата мозайка от съобщества на езерен камъш, острици, теснолист и широколист папур и открити водни площи не само оформят естетически красивия пейзаж на котловината, но и създават разнообразни местообитания за редица редки и защитени от Европейското законодателство видове.
Чепън планина
Чепън планина е част от западна Стара планина. Представлява добре изразен и неначленен карстов масив, чието било е основно ориентирано от запад на изток. Южните склонове са по-отвесни, по-обезлeсени и по-непристъпни. Независимо, че в полите на варовиковото възвишение дървесната фауна е претърпяла значителни промени под действието на човешката ръка, билото е запазило истинска ботаническа градина на открито. Характерни за високите части на планината са степните растения. 6 балкански и 5 български ендемита са ясно доказателство за природозащитното и флористичното значение на тази територия. Стръмните отвеси, скалните козирки, дупките и пещерите са дом на богато разнообразие от скалолюбиви видове животни. Върху варовиковите зъбери гнездят и съжителстват агресивни хищници като бухала и белоопашатия мишелов. През деня пещерните дупки са прохладни жилища на прилепите, които използват нощта да се нахранят над спокойните води на Драгоманското блато. Комплексът на Драгоманското блато и Чепън планина е едно от последните убежища на застрашени от изчезване видове.